На 3 април 1879 г. София става столица на България с 11 694 жители, 2 училища и 10 хана
Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.
Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън.
През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата – Народното събрание, Народният театър „Иван Вазов“, Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Народната библиотека, храм-паметникът „Св. Александър Невски“ и др. Най-красивите и впечатляващи от тях са обявени за паметници на културата.
Днес София с официално регистрираното си население от 1,267,098 души е 15-ият по големина град в Европейския съюз. Тя е главен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната.
Историята на София започва преди седем хиляди години. Градът е едно от най-старите човешки селища в Европа, а неговите многобройни исторически и архитектурни паметници съхраняват мъдрости от един вековен културен опит. Самото име, София, е запазило за поколенията един от най-красивите културни символи на християнството – “божествената мъдрост”. Градът е наследник на древната римска крепост „Сердика“, която в началото на 2-ри век сл.н.е. прераства в регионален център на Римската империя, а в края на 3-ти век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea).
Множеството антични забележителности в града чудесно се съчетават с модерни концертни зали, опера, значими национални музеи, художествени галерии, театри, клубове, дискотеки и подземни джаз локали, предлагащи вълнуващи преживявания за всякакви вкусове и предпочитания.
Митрополитският храм “Св. Николай Чудотворец”
Незабележим, скрит между сградите на улица „Цар Калоян“. Митрополитският храм „Св. Николай Чудотворец” е един от най-старите храмове в София. Счита се, че първоначалният храм е изграден от самия император Константин Велики-провъзгласителят на християнството като официална религия в Римската империя. Построен е в началото на IV в. заедно с Дворцовия комлекс, предназначен за престоите на императора в антична Сердика, заемал днешния център на града, т.нар. “Константинов квартал”.
Водната кула в Лозенец
Някога кулата е изпълнявала важна функция – грижила се е за водоснабдяването, като на принципа на скачените съдове е гарантирала постоянно налягане във водопроводите и до най-високите точки на Лозенец. Понастоящем в кулата се помещава галерия за съвременно изкуство +359, която отваря врати преди три години. Така кулата от нефункциониращо инженерно съоръжение се превръща в място за среща на български и чуждестранни съвременни артисти с любителите на визуалните изкуства.Малко известен е фактът, че при Освобождението на София през 1878 г., водоснабдяването на града се е извършвало посредством 54 чешми, поддържани от трима чешмеджии… През 1902-1903 година, на инженер Франц Салбах от Дрезден е възложено изготвянето на цялостен проект за водоснабдяването на София, който е реализиран до 1912 г. Като част от проекта е изградена и по-старата кула с резервоар на хълма, в близост до Семинарията. На инж. Салбах се приписва и авторството на Водната кула на ул. “Галичица”.
Чуй историята
Паметникът на трабанта
Любопитната забележителност е разположена в парка зад Националната художествена галерия. Производството на Трабант започва през 1957 г. в ГДР и е отговор на западногерманския VW Beetle за евтина и популярна в средната класа семейна кола. Има простичък дизайн и побира 4-ма души и багаж.
Името на колата – Trabant, означава спътник, както в смисъла на небесно тяло, така и като термин от военното дело, където означава военен ескорт. Купето е от материала дуропласт – смесица от пластмаса, подсилена с рециклирана вълна или памук и на вид при разрез прилича на дебел картон. От там идва и прякора на Трабанта – Картоненият състезател (Rennpappe), кашона и др. подобни.Учудващо или не обаче на тестовете се оказва, че колите се справят доста добре при сблъсък, което се дължи на здравото стоманено шаси. Предимствата на дуропласта били, че е лек, не корозира, пластичен е и не се деформира даже и при по-силни удари.
Чуй историята
Къщата на София
Къщата на София е арт център, галерия и модерно пространство за различни видове изкуство в сърцето на квартал Лозенец. Създаден от Дина Темелкова през 2017 г. във фамилната къща на голямата прима актриса на Народния театър – Адриана Будевска! Къщата е създадена през 30те години на миналия век от архитектите Васильов и Цолов, в която по онова време се е събирала софийската бохема! Къщата на София се намира на улица Миджур в известния квартал на журналисти, поети и артисти – Лозенец.
Чуй историята
Къщата на Валери Петров
Сградата от стихотворението на Валери Петров е останала само в стиховете му, но неговата къща все още краси улица „Елин Пелин“ в кв. Лозенец, София. Тя е единична НКЦ от местно значение.
Сградата се намира в много добро техническо състояние и е напълно обитаема. Не се забелязват пукнатини, обрушени мазилки или други конструктивни проблеми. Сградата е лесно достъпна и е едно прекрасно място, което може да включите в маршрута си за разходка из центъра на София. Освен красивата постройка, може да видите през прозореца на къщата и невероятната библиотека с книги на Валери Петров. След смъртта на поета по инициатива на семейството му е поставена паметна плоча през 2016г на датата на неговия рожден ден – 22 април. Интересен факт е, че къщата първоначално е принадлежала на актрисата Адриана Будевска и актьора Христо Ганчев.
Чуй историята
Улица арх. Йордан Миланов
Разсадникът на придворния градинар Антон Краус е озеленил по комшийски повечето дворове по улицата, която днес носи името на архитект Йордан Миланов – автор на доста от къщите и кооперациите наоколо. Роден на 26 декември 1867 г., той израства в семейство на учител като син на възрожденска Елена и възпитаник на нейната Даскалоливница и на Априловската гимназия. Способностите му правят силно впечатление на министерския пратеник на изпита в Габрово, който в рапорта си до Министерството на народното просвещение настоява да бъде отпусната на абитуриента-отличник стипендия за следване във Виенската политехника. Сръбско-българската война (1885 г.) забавя с една година записването му като студент, работи като секретар на Еленската община и учител в трикласното училище на родния си град. Не е изненада, че завършва с отличие и започва работа в частното бюро на проф. Карл Кьонинг. Неговият стремеж към усъвършенстване продължава до последния дъх на живота му. Арх. Миланов владее френски, немски, чешки, английски, италиански и руски и ползва литература на тези езици, а вече 60-годишен изучава латински до степен да говори на него.
Чуй историята
Античната гробница на Хонорий и некрополът под базиликата “Св. София”
Базиликата „Св. София“, която се е намирала в най-високата точка на древна Сердика, е дала името на днешната българска столица. Тя обаче е кръстена не на светицата, известна със своите три дъщери Вяра, Надежда и Любов, а на Божията Премъдрост (на гръцки – София). „Св. София“ е била една от най-ранните християнски черкви, а под храма се крият десетки гробове на местни жители. Тези потайности станаха явни по време на Европейските дни на наследството, когато десетки софиянци и гости на столицата имаха възможност да надникнат в подземните етажи под повърхността на базиликата. При археологически проучвания северозападно от базиликата „Св. София” през 1989 г. е открита единствената до момента в България гробница от късната античност с изписано името на погребания – Хонорий. Допроучена е през 2002 от археолози на Музея за история на София, а през 2011 се провеждат разкопки на площта около гробницата, при които са разкрити още няколко интересни гробни съоръжения.
Най-ранното от тях – от III в., е зидан тухлен кенотаф (символичен празен гроб). Към V – VІ в. се отнася друг гроб – двукамерна циста, в южната камера на която е установено наличие на полихромна подова мозайка с геометрични мотиви и следи от стенописване по вътрешните страни – ситуация без аналог в българските земи. Друго гробно съоръжение от комплекса е зидан тухлен гроб, покрит с каменни плочи, едната от които е фрагмент от недовършена надгробна стела с пластична декорация.
По-високото му разположение спрямо околните гробни съоръжения го отнася към втората половина на VІ в.Гробницата на Хонорий е тухлена, с полуцилиндричен свод, като вътрешността е изцяло измазана и декорирана в техника „алфреско“ с латински кръстове в червен цвят и флорални изображения на бръшлян, палма и върба в червени и зелени тонове, както и със зелени розетовидни съцветия, излизащи от раменете на кръстовете. Композицията разкрива разбиранията на ранното християнство за преходността и метафорично символизира Райската градина.
Чуй историята
Килията на Васил Левски
София има пребогата история и много археологически останки. Въпреки това липсва цялостна визия за културата на града. Все още има места с историческа стойност, които тънат в неугледен вид. Едно такова място е килията, в която Васил Левски е прекарал последната нощ, преди да бъде обесен в покрайнините на столицата. Знаете ли къде е това място?В самия център – на гърба на „Военния клуб”, на крачки от храм-паметник Александър Невски.
Чуй историята
Античния мавзолей в Южния парк
Мавзолеят се намира на ул. “Димитър Хаджикоцев“ 112 – 118 в непосредствена близост до Южния парк. Проучванията на обекта са извършени под ръководството на археолози от Регионален исторически музей – София през миналата година.Мавзолеят вероятно е издигнат през втората четвърт на ІV в. и просъществува до третата четвърт на V в. По откритите предмети и направени археологически проучвания археолозите предполагат, че тук се намира крайградско имение на високопоставен сердикийски гражданин, в чиито предели попада и така нареченият мавзолей на Лозенския хълм – днес част от столичния район “Лозенец” и близо до центъра на града. Вероятно мавзолеят е направен за членовете на знатната римска фамилия в подножието на хълма.
Чуй историята
Вила Рустика
Открита е през 1967 г. при строеж на жилищни сгради. Състои се от шест сгради с жилищно и стопанско предназначение и семеен мавзолей. Данните сочат, че комплексът съществува до готското нашествие от последната четвърт на III в., когато е разрушен и ограбен. По-голямата част от останките му попадат под съвременните жилищни блокове, като са достъпни само тези на мавзолея. Обектът е най-големият по площ сред разкритите римски вили около антична Сердика. Крайградски вили от този тип са открити и в кварталите Обеля, Орландовци и Филиповци.
Чуй историята
Спирка: Вишнева
Горска къщичка на софийската трамвайна спирка „Вишнева”. „Много легенди и романтика витае около спирка „Вишнева”, започвайки с това, че къщичката е била изградена като ловна хижа за Борис III и подарена от съпругата му – разказва Росина Тодорова от компания „Столичен електротранспорт”. Затова и на покрива й има капандури, през които царят е ловувал. Мълви се също, че сестра му се срещала там с млад кавалерист. Но най-вероятната истина е, че спирката е била изградена при удължаването на трамвайната линия.”
Проект „Срещи във времето“ е насочен към популяризиране на слабо известни градски пространства, оказали ключово значение за развитието на българската култура и тяхното атрактивно представяне чрез дигиталните технологии. Проектът цели да повиши привлекателността на столицата като туристическа дестинация, както и информираността на младежите, жителите и посетителите на града относно емблематични културни пространства.
Интерактивният гайд съдържа QR кодове, водещи към виртуална визуална и аудио галерия с информация за различни забележителности в столицата.
Проект: „Срещи във времето“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община -Програма „Европа“ 2021 от от Сдружение М.О.С.Т.
Източници:
svetimesta.com
evropaworld.eu
Investor.bg
bg.wikipedia.org
historicalroutes.bg
www.artday.bg
arthousesofia.com
heritage-rediscovered.blogspot.com
visit.elena.bg
buildingoftheyear.bg
momichetata.com